Съществуват две основни трудности за разпространението на технологията за радиочестотна идентификация – едната е четенето на идентификаторите в сложна електромагнитна среда (близо до метални предмети), а другата е четенето на идентификаторите в околна среда с екстремални параметри (висока температура, влажност и др.).
Стандартните RFID идентификатори (карти, ключодържатели и стикери) работят много добре когато се намират далеч от метал – върху стени от гипсо-картон, изолационни материали и други, но в реалния свят често се налага използването на идентификатори, които работят добре директно върху метал или в метална среда.
С времето се е доказало, че четенето на идентификатори в непосредствена близост до метал създава най-много трудности в света на радиочестотната идентификация. Каква е причината за това? Пасивните идентификатори нямат собствено захранване. Тяхната работа зависи изцяло от енергията излъчена от антената на четеца (контролера за достъп). Тъй като напрегнатостта на полето спада бързо – с квадрата на разстоянието, най-важното ограничение за обхвата на четене се явява енергията излъчена от четеца към идентификатора. Тя е функция на импеданса на интегралната схема на идентификатора, който е фиксиран и импеданса на неговата антена. Диполът е възможно най-евтината от производствена гледна точка, а от там и най-често използваната антена при направата на идентификатори. Импеданса на диполната антена обаче се променя силно при наличие на метални предмети в близост до нея, с което ефективността й пада.
Едно от нещата, които може да бъде направено за подобряване на четимостта на идентификаторите е те да се повдигнат на разстояние от металната повърхност. Повдигане с 2-3 см значително подобрява ситуацията. Когато цената на това повдигане е от съществено значение, може да бъде използвана полиуретанова пяна. Недостатък на използването и е възможността за лесна повреда на идентификатора. За избягването на този недостатък допълнително може да бъдат използвани пластмасови предпазители, но пък това увеличава себестойността на конструкцията.
Полиуретановата пяна и пластмасата са чисти диелектрици и те нямат никакви магнитни свойства. Обхвата на четене на някой идентификатори може да бъде увеличен като за дистанционер се използва материал с магнитни свойства. От електромагнитна гледна точка идентификаторите са високо реактивни – имат голям капацитет. Използването на дистанционер от магнитен материал ще позволи съгласуването на идентификатора за работната честота, а от там и ще повиши неговата ефективност.
